Матарат hаонеш מטּרת הענשׁ

Бог не наказва злите заради Себе си, но заради доброто на човечеството и самият грешник, с цел да насочи него/нея към правият път.
По тази причина наказанието на съгрешилите не противоречи на Божията милост.
Светите Писания ни казват че Бог наказва децата си с цел да ги поправи и че Той не се наслаждава в смъртта на безбожния, Той желае безбожния да се отвърне от греховете си и да остане жив.

И така, познай в сърцето си, че както човек възпитава сина си, така и יהוה, твоят Бог, възпитава и теб. (Второз. 8:5)

Защото יהוה изобличава онзи, когото люби, също както бащата - сина, който му е мил. (Притчи 3:12)

Имам ли Аз благоволение в смъртта на  безбожния? - заявява יהוה Бог. Не ли по-скоро в това, да се обърне от пътя си и да живее? (Езекиил 18:23)

Бог няма изгода от добри или лоши дела.
Добро или зло, извършено от хората причинява изгода или наказание на човека който ги върши, също и върху общността в която той живее, защото е писано в книгата на Йов:

Ако съгрешаваш, какво вършиш против Него? Ако престъпленията ти се омнужават, какво на Него правиш? Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава Той от твоята ръка? Безбожието ти засяга само човек както теб и правдата ти - само човешки син. (Йов 35:6-8)

От всички стихове в Светите Писания, които говорят за Божият гняв и за наказанието на грешници, нужно е да се разбере в гореспоменатия смисъл, тоест че Бог не го върши за собствена облага, но заради облагата на съгрешилите и цялото човечество.