Десетте Заповеди се делят на две части: 

Първата част покрива първите четири Заповеди, които дефинират задълженията на човек към Бога. 

Следващата част покрива оставащите шест Заповеди, които дефинират задълженията на човек към ближните си. 

Десетте Заповеди са основата на Божият Закон, който е бил даден на Мойсей. 
От тези Заповеди произлизат всички Закони и облигации които са в Закона даден на Мойсей. 

По времето когато тези десет Заповеди са били давани на планината Синай, тогава Бог сключва завет с израилтяните чрез посредникът Мойсей. 
Този завет изисква отдадеността на всички израилеви поколения към тези Заповеди, и към изпълнението на всички облигации които произлизат от тези Заповеди. 

По тази причина десетте Заповеди са познати като Думите на Завета в Книгите на Мойсей דּברי הבּרית Дивреи hа-брит и Тора (петте книги на Мойсей) познати като Книгите на Завета ספר הבּרית Сефер hа-брит. 

Десетте Заповеди са били дадени от Бог на две каменни плочи, по пет Заповеди на всяка от плочите, били са написани от двете страни на плочите. 

Тези плочи са познати като Плочите на Свидетелството לחת העדת лухот hа-едут. 
Понеже те са действали като свидетелство за Завета между Бог и народа на Израел. 

От гореспоменатите факти става ясно че вярата е завет между Бог и човека. 

Гореспоменатото се потвърждава от следните пасажи от Светите Писания: 

И יהוה записа на плочите думите на Завета, десетте Заповеди. (Изход 34:28)

И така, Мойсей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръката си, плочи написани и от двете страни; от едната и от другата страна бяха написани. (Изход 32:15) 

После взе книгата на завета и я прочете, като народът слушаше. И те казаха: всичко, което е казал יהוה, ще вършим и ще бъдем послушни! Тогава Мойсей взе кръвта и поръси върху народа и каза: Ето кръвта на завета, който יהוה направи с вас според всички тези думи. (Изход 24:7-8) 

И не само с вас правя този завет и тази клетва, а както с онзи, който е тук с нас днес пред יהוה, нашият Бог, така и с онзи, който не е тук с нас днес. (Второзаконие 29:13-14)